Мальовица

Тръгнахме няколко човека и 1 куче от ЦПШ Мальовица (Централна планинска школа)  към хижата и върха една неделя. Времето го даваха късно следобеда буреносно. Ние се надявахме да не ни стигне развалянето на времето.На ЦПШ Мальовица има много добри условия за скиори - малка писта през зимата.  В хотел Мальовица може да се отседне.

Паркирахме колата на ЦПШ. Паркинга не беше платен.  1720 м надморска височина. Минахме през Меча поляна и се отправихме към хижата. Долу има и 'порта' за началото на Национален Парк Рила. Едно друго куче се залепи за нас. Разделиха си храната с нашето, но после се сбиха и ние, за да ги разделим бързо се отправихме нагоре към хижата.

Пътя е много приятен, върви по долината на река Мальовица. С нас имаше един човек с деменция, който ходеше отпред и го гледахме. По едно време спряхме да го виждаме. Решихме, че е избързал нагоре към хижата. Чухме се по телефона с него и той потвърди. С бързо темпо стигнахме на хижата, но нашия човек го нямаше.

Започнахме да му звъним, от неговата информация накрая се разбра, че всъщност се е отклонил от пътеката, тръгнал е по сипеите и клековете нагоре, убеден, че е там пътеката. Около час и половина се опитвахме да му обясним да се върне за да се намерим. Оставихме децата, кучето, раниците на хижата и двама души тръгнахме по реката да го издирваме надолу.  Когато имахме обхват се чувахме и го упътвахме да слезе към реката и жиците с тока.

Приготвихме си и взехме с нас животоспасяващо фолио, уормъри, дъждобран и др. Времето се развали, задуха, не заваля.  Сложихме си водоустойчиви якета. Започнахме да се притесняваме, че този човек може да се загуби и трябва да потърсим спасителната служба. А и обхвата се губеше. В края на краищата ни послуша и слезе на реката и докато я обхождахме в двете посоки нагоре и надолу от точката, където бяхме стигнали го намерихме.

След това приключение се качихме още веднъж до хижата (1960 м надм.височина), взехме децата и кучето и бързо слязохме надолу. Отказахме се да ходим към върха след всичкия стрес, който преживяхме издирвайки загубилия се човек. След като се качихме в колата затрещя, загърмя и заваля. На косъм се разминахме. Бяхме щастливи, че всичко завърши успешно!