7 популярни скейтборд стила

Парк стилът се доближава до Върт стила, в смисъл че, за да се осъществи, при него също се ползват съоръжения пригодени за скейтборд трикове. Разликата се крие в това, че за Парк каране не са нужни масивните рампи, които всички си представяме, ами бордюри, парапети, оголени тръби, полу-рампи и др. Често скейтборд ентусиастите, на собствена глава, изграждат нови съоръжения и доразвиват тези, които се вече налични.

Стилът получава името парк, защото се практикува в скейт паркове, специално пригодени за целта. Освен че дава на скейтбордиста огромен брой възможности за изява, скейтпаркът предлага безопасна среда за каране, където практикуващите са далеч от колите по пътя. Така се предотвратяват възможните конфликти между шофьори и пешеходци и скейтбордистите.

Говорейки за закрила от колите на пътя, при този стил нещата седят наобратно. Не е задължително скейтбордът да се движи по улицата, но стилът предполага придвижване в градска среда, използвайки всички срещнати ръбове, пейки, огради, парапети и друга “улична мебел”, за изпълняване на зрелищни номера. 

Пързалянето на дъската по ограда или парапет например се нарича грайнд. Други много известни скейтборд трикове, на които често бихме станали свидетели са т.н. Кикфлипове и Хардфлипове. Те представляват преобръщане на дъската по време на скок.

За по-успешното изпълнение на триковете, скейтбордистите използват стеснени дъски, с по-малки в диаметър колела от обикновеното. По този начин бордът се обръща и върти с по-малко усилие.

Родни Мюлен е считан за бащата на стрийт стила. Именно той е човекът, който стои зад създаването на най-известните и добре познати на публиката трикове, като например т.н. оли, кикфлип, хилфлип, импосибъл и 360 флип.

Даунхил спусканията при скейтборда са несъзстезателен стил на каране. За успешното практикуване на този стил, скейтборда е заменен от т.н. лонгборд. Той не се различава твърде много от класическия. Промяната е в това, че дъската е по-дълга, по-широка, по-стабилна, но и по-тромава. Тромавостта на лонгборда не пречи, тъй като стилът не предполага правенето на трикове, които биха изисквали скейтборд.

Различната дъска дава възможност за повече управление и набиране на по-висока скорост. Трябва да усъвършенствате някои основни движения за контрол преди да се втурнете да се спускате. Например тъкинг, при който предният крак е изцяло стъпил на дъската, докато задният докосва само с пръстите на краката. Друго движение е драфтинг, при който даунхил скейтбордистът кара плътно зад негов приятел, за да се възползва от намаленото въздушно съпротивление, както при велосипедистите.

За повече безопасност ви съветваме хубаво да планирате и проучите маршрута си и да изберете място с по-малко движение на автомобили. Предпазната екипировка е задължителна, имайки предвид скоростите, които се развиват. Основни познания в областта на аеродинамиката също биха ви били от огромна полза.

При този стил, скейтбордът отново бива заменен от лонгборд с цел повишаване на контрола и скоростта. Освен лонгборда, съществува и специално пригоден за този стил скейтборд, наречен крузър. Крузърът е по-къс от лонгборда и по-дълъг от скейтборда, с по-меки колела позволяващи каране по неидеално гладки и чисти повърхности.

Характерното за стила е дългото каране, където скейтбордистът се опитва да изкара максимално дълъг период на дъската, без да докосва земята с крак. Подобно на даунхил спускането, и тук е нужно наличието на наклон, за да може дъската да се засилва, без помощта на каращия. Разликата е, че този стил се изпълнява в градска среда.