Историята на скейтборда и лонгборда

Скейтбордът е неизменна част от детството и младежта на поколения през последите десетилетия. През годините, той се превръща в своеобразна субкултура, начин на изразяване на индувидуалността и често форма на бунтарство. Дъската с 4 колела може да е начин за предвижване, както и предизвикателно занимание изпълнено с техники, трикове, и скокове. Неговият брат – лонгборда – също се налага с времето и нараства в своята популярност. А от къде произлизат корените на скейтборда и лонгборда? Нека разгледаме по-подробно тяхната история.

Скейтбордът през 1950-те

Корените на скейтборда се крият в друг спорт на дъска – а именно сърфа. Сърфисти от Калифорния и Хавайте са впленени от идеята да пренесат чувството от пускането по вълна върху земна настилка. Неслучайно, скоро започват да ги наричат „сърфъри на асфалт“. Дъските с прикачени метални колелца са първоначално самоделни, но индустрията за играчки бързо осъзнава, че това може да е истински хит. През 1959 г. компанията Roller Derby създава и пуска на пазара първия скейтборд. Първоначалните бордове са сравнително примитивни, трудно се маневрират, а паданията и контузиите са често явление сред пионерите на спорта. 

1960-те

Следващото десетилетие започва със сериозен бум на скейтборд сцената. Някои от най-известните компании за сърфове се включват и в разработването на скейтбордове. През 1963 г., списанието “Surf Guide Magazine” публикува първата реклама на скейтборд. Заедно с това, започва да се заражда и специфична мода за дрехи и обувки около скейтборда. През 1966 г. се ражда и популярната до днешни дни марка за обувки – Vans – която с времето ще се изгради като синоним за тренд сред скейтърите. 

От средата на 60-те години започват и първите състезания по скейтборд, в Калифорния. Основните дисциплини по това време са свободно спускане и слалом. Бързо обаче, хората в скейтборд индустрията осъзнават потенциала за развитие и превръщането му в по-атрактивно занимание. Именно през края на 60-те години, Лари Стивънсън измисля нова форма на скейтборда, с извита задница, която познаваме и днес. Дотогава, дъските са плоски и не позволяват изпълнението на скокове и флипове.

1970-те

След кратък залез на скейтборда, ново въведение изменя вида на спорта през 1972 г. Франк Назуърти изобретява колелата от уретан – материал, който променя цялостното усещане от карането, правейки го по-меко, гладко и бързо. През 1976 г. се открива и първият по рода си тематичен скейт парк, в щата Мериланд. В следващите години, все повече и повече градове в САЩ ще изградят подобни паркове с вертикални рампи пространства за скокове. 

Именно през 70-те години скейтбордът прави и своя скок отвъд океана. Наложен първоначално от американски войници, спортът става истински хит в Германия. Отваря се скейт парк в Мюнхен, а през 1978 г. се провеждат и първите състезания в същия град. Появяват се местни марки за екипировка и тематични списания. 

1980-те

През 80-те години на миналия век, скейтбордът прави своя пробив в поп културата. Популярни пънк групи започват да стават емблематични за скейтърската общност, а видео клиповете им често включват скейтъри изпълняващи трикове и скокове. Скейтбордът се налага като стрийт култура, появяват се графити, все повече тематични списания, и състезания на открито. Паралелно със САЩ, Германия продължава да се утвърждава като център на скейтборд културата в Европа. Освен любители, вече се появяват и първите професионалисти, както и компании, които спонсорират техните изяви. 

1990-те

Следващият голям пробив на скейтборд културата е през средата на 90-те години. Спортът става централна атракция на новите “X Games” – състезания за екстремни спортове, които набират огромна популярност сред млади хора и генерират огромен телевизионен интерес. Шампионите в различните дисциплини на тези игри, бързо се превръщат в идоли за генерация младежи по света. Тяхното финансово състояние също се равнява на стотици хиляди долари. През 1999 г. на пазара излиза и първата видео игра за скейтборд – „Tony Hawk Pro Skater”, която става истинска сензация. Нова вълна на скейтъри се заражда, не само в САЩ, но и във все повече европейски и азиатски държави. 

2000-те

През последните две десетилетия, скейтбордът продължава да се радва на голяма популярност. Световната скейтборд индустрия се оценява на близо 2 милиарда щатски долара, а прогнозата е тази тенденция да продължава да расте. Световно известни компании за храни и напитки, като Red Bull, ежегодно спонсорират състезания и индивидуални състезатели, подпомагайки спорта и спомагайки за създаването на нови екстремни клипове по социалните мрежи. Навярно най-голямото признание за скейтбордистите е, че спортът предстои да бъде официално включен в летните Олимпийски игри в Токио, през 2021 г. 

Лонгборд

Лонгбордът (в буквален превод „дълъг борд“), често остава в сянката на своя брат – скейтборда. Причините за това могат да се търсят във факта, че лонгбордът не позволява изпълнението на толкова много трикове и скокове, както скейтборда. Все пак обаче, малцина навярно знаят, че лонгборда съществува точно толкова отдавна, колкото и скейтборда. 

Още през 50-те години на миналия век, сърфисти в Калифорния пренасят своя спорт от водата върху асфалта, прикачвайки колела върху дървена дъска. Първите дъски са именно по-дълги и наподобяващи сърфа. Лонгбордърите в тази епоха са наричани „сърфисти на тротоар“. Крайбрежните алеи на Калифорния и Хавайските острови бързо започват да се напълват с мъже и жени практикуващи лонгборд. 

През следващите три десетилетия, лонгбордът често не влиза в кадъ, изместен от популярността на скейтборда, който се налага като официален спорт и младежка култура. Лонгбордът трябва да чака чак до 90-те години на миналия век, за да направи своето голямо завръщане. Все повече скейт компании го налагат в своята гама от продукти, а механиката за изработване на лонгборд се променя, като му се придава повече стабилност, динамика, и скорост. Дизайните също претърпяват еволюция и разнообразие. Това дава своя ефект.

Голям плюс за развитието на лонгборда е и включването му с различни дисциплини на летните “X Games”. Макар и да не достига нивото на гледаемост и спонсорство, на което се радват дисциплините от скейтборда, лонгбордът преживява своя ренесанс и се налага като мода. Освен САЩ, Италия също се развива като нов център на лонгборд културата през последните години.

Есенцията на лонгборда е във скоростта и свободата. Често практикуван като форма на спускане по стръмни нанадолни отсечки, лонгбордърите препускат през вятъра с елегантност и финес. Това, може би, е и основната му отличителна черта от по-грубата форма на каране и изпълняване на трикове със скейтборд. В крайна сметка обаче, любителите и на двете форми на каране са част от една и съща общност, съставена от милиони запалени деца, младежи и възрастни. Само можем да гадаем в каква посока ще еволюират дъските и спорта в бъдеще.  

Кредит снимки: Pixabay