Тръгнахме една февруарска сутрин 8 човека и 1 куче с Евгени Динчев  от БГ Трекинг от  Централната жп гара в София с влака за Мездра. Слязохме на гара Бов в Искърското дефиле.

Тръгнахме по черния път в долината, срещу река Трескавец. Всички бяхме обути с туристически обувки и носехме малки туристически раници. По едно време минахме покрай един фургон, който според мен беше пригоден за заведение през лятото, но сега беше затворен.

След около час и половина се отбихме вляво по стръмна пътека по синята маркировка. На разклона за нагоре извадихме туристически щеки, защото пътеката изглеждаше стръмна и ходенето става по-леко с допълнителна опора.

След 1 час стигнахме пред останките на къщите, където дядо Вазов е прекарвал много часове на гости при своя приятел Дрангов. Къщите са изоставени и занемарени.. След някоя и друга година природата ще е превзела всичко... Едната къща е с катинар. Преди години е имало една жена, която е седяла в къщата събота и неделя. Но вече няма никой.

По обратния път се върнахме до гара Бов. Кучето по едно време слезе долу в дола и не знаеше как да се върне по стръмния склон при групата. Върнахме се малко назад за да излезе по полегатия склон. 

Имаше доста кал, и тези, които не носеха туристически гети си изкаляха доста панталоните. Преди да влезем в Бов се измихме туристическите обувки в един поток.

Водопад Врачанска скакля- най-високият непостоянен водопад в България- 141 метра.

Докато чакахме влака седнахме в ресторант Водопад Скакля на гара Бов. Взехме влака в 16:00 и се прибрахме навреме в София към 17 и нещо.