От гара Бов до Вазовата къща в Дранговата махала Стара планина
Тръгнахме една февруарска сутрин 8 човека и 1 куче с Евгени Динчев от БГ Трекинг от Централната жп гара в София с влака за Мездра. Слязохме на гара Бов в Искърското дефиле.
Тръгнахме по черния път в долината, срещу река Трескавец. Всички бяхме обути с туристически обувки и носехме малки туристически раници. По едно време минахме покрай един фургон, който според мен беше пригоден за заведение през лятото, но сега беше затворен.
След около час и половина се отбихме вляво по стръмна пътека по синята маркировка. На разклона за нагоре извадихме туристически щеки, защото пътеката изглеждаше стръмна и ходенето става по-леко с допълнителна опора.
След 1 час стигнахме пред останките на къщите, където дядо Вазов е прекарвал много часове на гости при своя приятел Дрангов. Къщите са изоставени и занемарени.. След някоя и друга година природата ще е превзела всичко... Едната къща е с катинар. Преди години е имало една жена, която е седяла в къщата събота и неделя. Но вече няма никой.
По обратния път се върнахме до гара Бов. Кучето по едно време слезе долу в дола и не знаеше как да се върне по стръмния склон при групата. Върнахме се малко назад за да излезе по полегатия склон.
Имаше доста кал, и тези, които не носеха туристически гети си изкаляха доста панталоните. Преди да влезем в Бов се измихме туристическите обувки в един поток.
Водопад Врачанска скакля- най-високият непостоянен водопад в България- 141 метра.
Докато чакахме влака седнахме в ресторант Водопад Скакля на гара Бов. Взехме влака в 16:00 и се прибрахме навреме в София към 17 и нещо.